Добър ден, обич моя.
Как си? - набързо,
че ей там зад завоя 
ме дебне страхът ми
    и почти ме настига.
Примирих се отдавна - е, орисия - 
да съм вечно до тебе,
а теб да те няма...

Ще ругая живота,
а той ще се смее,
че без теб да живея -
съвсем не умея;
че събуждам се сутрин
и отчаяно мразя;
че притихва денят ми
в чужди ласки
                     и тази
обичайна развръзка
вече никак не плаши
укротената дързост
         на моето щастие.

Добър ден, обич моя.
Целуни ме, набързо,
че ей там зад завоя
ме очаква страхът ми.

Много ми хареса!...:))))

Нима не съм те лъгала ,
когато там , зад ъгъла ,
се скривам в мислите
за някой друг ???

укротената дързост
на моето щастие.
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!