Толкова исках да стигна върха!
Толкова сили и страх и копнеж
в нерви изплитах. И вече отвъд
виждам ги всички - съвсем отдалеч.

Съграждах и виждах безброй чудеса,
душата окастрих - да бъде модел.
Превалих върха и...останах сама
в необятна вселена, дето няма предел.

You never be alone!

Студено и тъжно е на върха...
Хубава лирика чета тук.

Хареса ми стихотворението ти, Петя.

Ефирно, деликатно внушение за самотата.

Силен човек може да говори така - откровено, без илюзии, но търсеща истините.

Поздрави!

все са стари неща, отпреди години, или съм загубила тренинг, или съм безнадеждно обедняла речево, но никакво писане вече не ми се удава. Но пък чета ония, що развиват дарбата си и удоволствието е даже по-голямо:)))