Разделям вещи, сбирам куфар.
Присъствам - в рамка на стената.
Безумно, вярно, но ми хрумва,
че аз съм в теб подобно сянка.

Ще те посрещне къща - празна,
ще ти се иска да заплачеш
и самота, така заразна
ще те накара да ме мразиш.

Напразно е. Кого залъгвам,
че аз съм и солта и хляба?!
Оставям ти ключа и тръгвам.
Мен в сърцето ти ме няма.