Мръкна.
И сняг заваля.
Самотата възкръсна

Разделям вещи, сбирам куфар.
Присъствам - в рамка на стената.
Безумно, вярно, но ми хрумва,

Толкова исках да стигна върха!
Толкова сили и страх и копнеж
в нерви изплитах. И вече отвъд

Добър ден, обич моя.
Как си? - набързо,
че ей там зад завоя

Изгубих истината за света - със тебе.
И всред толкова посоки
комай не виждам ни една.